te cortejo amor mio
caminando silenciosamente en tu templo
limpia y blanca
amor mio
eres hermoso como un rayo del sol
regalado del florero a fuera

ухажвам те моя любов
пристъпвам тихо в храма ти
чиста и бяла
любов моя
красива си като слънчев лъч
подарен от цветаря навън

заваля -
дъжд от безмълвие
а пороят отнесе
нетрайните мостове
издигнати
от изтънели спомени
(стрити на прах раковини
по затихващият бряг)
и само закъснелите лъчи
протягат пръсти
към последни удари
стаено очакване
а сърцето
пред теб е изправено
отмерва чувства живели
и вените
под сляпа тишина - туптят

болката ще е красива
а погледът
отправен към безкрая -
(невъзможен порив и мечта)
сбогом - изричат устните
а душевността -
на колене се моли
за щастливите ти дни

последен дъх
стаен в пропадане
по сребърната нишка
           плел изгреви
сред стонове
от огледалното неслучване
а полетът към бездната
остава бял

ще бъде ден
облякан в бяло
а ти ще си красив
във нежният си поглед
аз ще бъда дъх
от цвете на перваза
а любовта
ще е затихващ спомен...

                                                                 ангел съм
                                                                 и стъпвам тихо
                                                                 във съня ти
                                                                 мечтите ти целувам
                                                                 отпивам капки красота
                                                                 и се понасям чиста
                                                                 сред звън
                                                                 отронен вятър

нежно е
когато съм с теб
паркът се къпе
в усмихнати погледи
два гълъба
са кацнали до нас
събират
в човчиците си трохички
и ги отнасят
(малки надежди)
в топлото гнездо
за да разказват
колко те обичам

                                                                 лицето ти е лъч
                                                                 полъхва свежест
                                                                 а аз се къпя
                                                                 в звуци
                                                                 сякаш дар
                                                                 от песен на Орфей
                                                                 красиво е
                                                                 като пред олтар

аз съм стих
рисуван по белият лист
а ти си музата
препълнена от цвят
вали и ме посипва
бяла тишина

                                                                ще бъде нощ
                                                                звездите ще валят
                                                                (над теб)
                                                                ще дойда с лунен лъч
                                                                за една целувка
                                                                нежна и безкрайна
                                                                  ...и пак ще отлетя